Генетичен срив е предвещал края на неандерталците

Международен екип от изследователи откри доказателства за мащабен демографски срив при неандерталците, започнал преди около 75 000 години.

Въпреки че видът е обитавал Европа в продължение на хилядолетия, почти всички късни представители са потомци на една малка група, оцеляла при екстремни условия.

Учените от Университета в Тюбинген, Германия, анализираха митохондриална ДНК (mtDNA) от останките на 59 индивида, живели преди 60 000 до 40 000 години.

Резултатите показват, че по време на Ледниковия период неандерталците са били принудени да се оттеглят в единствена безопасна зона, вероятно в Югозападна Франция.

Генетичните данни сочат, че около 65 000 години преди новата ера популацията отново е започнала да се разширява, но с изключително ниско генетично разнообразие.

Тази липса на вариативност е направила вида уязвим към болести, мутации и екологичен натиск. Изследването установява, че същата майчина генетична линия е доминирала от Иберийския полуостров чак до Кавказ.

Между 45 000 и 42 000 години назад е регистриран нов, рязък спад в броя на индивидите. Този финален срив предхожда окончателното изчезване на вида преди около 40 000 години.

Според палеогенетика Козимо Пост, неандерталската история не е линейна, а е белязана от цикли на свиване и експанзия.

Комбинирането на ДНК анализи с археологически доказателства позволява на науката да реконструира демографската история на нашите изчезнали роднини.

Разбирането на тези процеси хвърля нова светлина върху причините, поради които Homo sapiens в крайна сметка се е наложил като доминиращ вид на планетата.