Древните египтяни са използвали много по-сложни бои, отколкото се смяташе

Боите, използвани от художниците в Древен Египет, са били значително по-сложни по състав, отколкото се смяташе досега. Това показва ново изследване, публикувано в научното списание Science Advances и цитирано от Phys.org.

Учените са анализирали 28 микроскопични проби от 14 произведения на изкуството, създадени в периода между около 1425 г. пр.н.е. и 400 г. от н.е. Сред изследваните артефакти са ковчези, фрагменти от стенописи, рисуван варовик и мазилка от погребални маски.

С помощта на специализирани аналитични методи изследователите са идентифицирали различни животински и растителни белтъчини, включително вещества, използвани като свързващи компоненти в боите.

В повечето проби, в които е установено наличие на животинско лепило, учените са открили белтъчини от едър рогат добитък. Наред с тях обаче са установени следи от вещества, произхождащи от овце или кози, магарета, коне и вероятно диви антилопи.

Резултатите показват, че животинските лепила са били произвеждани от кожи и съединителна тъкан на различни животни, а не единствено от кости, както понякога се предполага.

Особено интересно е откриването на растителни белтъчини от сусам и моринга. Според изследователите това е първото документирано доказателство за използването на тези растителни материали в древноегипетски произведения на изкуството.

Откритието дава нова представа за начина, по който древните художници са приготвяли материалите си. Допълнителният химичен анализ показва, че те вероятно не са използвали директно чисти растителни масла като част от рецептите.

Вместо това е възможно да са използвали пресов шрот – богатия на белтъчини остатък, който остава след извличането на масло от семената. Подобен материал би могъл да бъде използван като компонент на свързващото вещество или като част от подготовката на пигментите.

Според учените резултатите показват значително по-голяма технологична изобретателност и познания при производството на бои в Древен Египет, отколкото досега е било възможно да се установи.

Сложният състав на материалите вероятно е бил свързан не само с избора на цветове, но и с необходимостта боите да се прилепват към различни повърхности, да изсъхват по подходящ начин и да запазват пигментите в продължение на дълги периоди.

Откритието има значение и за съвременната археология и реставрация. По-точното познаване на оригиналните материали може да помогне на специалистите да определят как са били изработени древните произведения и как са се променили техните материали през вековете.

Тези данни могат да бъдат използвани и при разработването на по-подходящи методи за консервация и реставрация, тъй като намаляват риска съвременните материали и процедури да взаимодействат неблагоприятно с оригиналните компоненти.

Изследването показва, че зад привидно простите изображения върху стените на гробници, ковчези и погребални предмети е стояла сложна система от знания за животински и растителни материали – знания, които древноегипетските художници са използвали, за да създават произведения, оцелели хилядолетия.