Глобалният брой на новорегистрираните случаи на рак може да нарасне драстично и да достигне 35 милиона души годишно до 2050 година в сравнение с отчетените 20,6 милиона през 2024 година.
Официалният доклад на Световната здравна организация (СЗО) предупреждава, че тази негативна тенденция ще се реализира, ако държавите не предприемат спешни и координирани здравни мерки.
Според експертните анализи близо 92 процента от населението на света ще бъде засегнато от онкологично заболяване в някакъв момент от живота си – лично или чрез диагностицирането на близък член от семейството.
Документът поставя силен акцент върху сериозните социално-икономически неравенства, които съществуват при достъпа до навременна диагностика и адекватно лечение в световен мащаб.
В икономически развитите държави преживяемостта при рак на гърдата достига около 85 процента, докато в по-бедните региони този показател спада наполовина до едва 40 процента.
Официалните данни показват, че към момента едва 39 процента от държавите осигуряват достъп до минимално необходимото базово лечение за своите граждани.
Експертите от СЗО подчертават, че масовите публични дискусии често са фокусирани върху иновативните технологии и новите терапевтични надежди, но това не отразява реалността за милиони хора, които остават напълно изолирани от модерната медицина.
Диагнозата „рак“ продължава да бъде основна причина за тежък психологически стрес и сериозни финансови затруднения за семействата. Повече от половината пациенти и техните близки се сблъскват с непосилни разходи за медицински грижи, което често води до икономически срив на домакинствата.
По отношение на основните рискови фактори докладът отчита положителен напредък единствено при тютюнопушенето, където се наблюдава намаление с 27 процента в употребата на цигари спрямо нивата от 2010 година.
В същото време обаче контролът над консумацията на алкохол остава силно ограничен, а нивата на затлъстяване и липса на физическа активност продължават да се покачват в глобален мащаб.
Анализаторите заключават, че основният дефицит в борбата с рака вече не е в липсата на научни познания, а в критичната разлика между това, което медицината знае, и реалните действия, които правителствата предприемат на практика.