Комбинацията от екстремни горещини и замърсяване на въздуха драстично повишава риска от самоубийства, показва ново изследване на University of Utah Health и Huntsman Mental Health Institute.
Учените са установили, че при високи нива на азотен диоксид в атмосферата, всяко повишение на топлинния стрес с около 5 градуса по Целзий води до близо 50% ръст в риска за уязвимите групи. Данните подчертават критичното значение на екологичните фактори за общественото здраве.
Екипът, ръководен от д-р Аманда Бакиан, е анализирал над 7 500 случая на самоубийства в Юта за периода между 2000 и 2016 г. Изследователите са проучили условията на средата в близост до домовете на починалите в рамките на две седмици преди фаталния инцидент.
Този период се счита за критичен прозорец, в който превантивните мерки и подкрепата могат да спасят човешки живот.
Вместо стандартна температура, учените използват показателя wet bulb globe temperature, който отчита влажност, скорост на вятъра и облачност. Резултатите показват, че сами по себе си горещините увеличават риска с 5% на всеки няколко градуса.
Когато обаче се добави ефектът на азотния диоксид – газ, отделян основно от автомобилния трафик и ТЕЦ – опасността се мултиплицира многократно през топлите месеци от март до септември.
През зимата моделът се променя поради температурните инверсии, които задържат замърсителите близо до земята. В тези периоди самият азотен диоксид е свързан с по-висок риск от суицидни действия, дори без наличието на високи температури.
Проучването, публикувано в списание Environment International, не доказва директна причинно-следствена връзка, но подчертава силната статистическа зависимост между околната среда и психическата устойчивост.
Според водещия автор д-р Дирга Ламичхан, замърсеният въздух действа като усилвател на вредните ефекти на жегата върху мозъка. Екологичните политики за подобряване качеството на въздуха и подготовката за горещи вълни могат да се окажат ключов елемент в програмите за превенция на самоубийствата. Учените се надяват в бъдеще да комбинират тези данни с генетични изследвания, за да идентифицират най-застрашените индивиди.
Информация
