Възможно ли е да развием алергия към водата

Имунната система на човека има за цел да го предпазва, но понякога реагира необичайно на напълно безопасни фактори от околната среда. В изключително редки случаи по света имунитетът може да атакува една от най-важните за живота субстанции – водата.

Медицинският термин за това състояние е аквагенна уртикария, като до момента в глобален мащаб са регистрирани едва между 100 и 150 случая. Поради своята рядкост заболяването често остава недиагностицирано от общопрактикуващите лекари.

Според дерматолога д-р Амир Баджогли, който е и преподавател в Медицинския факултет на Джорджтаунския университет, водата сама по себе си не е директният причинител. Учените предполагат, че контактът с течността задейства реакция в най-външния слой на кожата на пациента.

Това кара мастоцитите (имунни клетки) да отделят голямо количество хистамин, което води до появата на силно сърбящи обриви броени минути след досега с вода. Симптомите обикновено отшумяват в рамките на 30 до 60 минути, като интензивността им зависи от продължителността на контакта.

Любопитен факт е, че аквагенната уртикария не пречи на хидратацията на организма и засегнатите хора могат да пият вода безпроблемно. При поглъщане течността се обработва от стомашно-чревния тракт, където не се задейства същият имунен отговор, както при контакт с повърхността на тялото. При някои пациенти обаче се наблюдава реакция дори спрямо собствената им пот, което допълнително усложнява ежедневието им.

Диагностицирането на състоянието в клинични условия е сравнително бързо и стандартно. Върху кожата се поставят компреси, напоени с вода, след което се изчаква. При наличие на алергия реакцията се проявява в рамките на 5 до 30 минути.

Заболяването има хроничен характер и не преминава от само себе си, което налага промяна в ежедневните навици на пациентите, включително вземането на изключително бързи душове с продължителност до две минути.

Лечението на коварното състояние към момента се провежда основно с антихистамини, приети около час преди планиран контакт с вода, за да се потиснат симптомите. При по-тежки случаи добри резултати показва съвременното лекарство омализумаб.

Медицинската наука все още определя механизмите на заболяването като мистерия, но изследователите се надяват скоро да идентифицират точния антиген, за да създадат по-ефективна терапия.