Медицински специалисти въведоха термина телефонно тяло, за да опишат физическите промени в човешкия организаъм, настъпващи след години прегърбване и непрекъснато гледане в смартфона. По данни на DataReportal американците прекарват средно по около седем часа на ден пред екрани, което кара тялото постепенно да се приспособява към тази нездравословна позиция.
Експертите предупреждават, че повечето от нанесените щети могат да бъдат предотвратени с навременни мерки, но почти никое от уврежданията не се възстановява самостоятелно.
Най-видимият симптом на това състояние е познат като технологичен врат. Хирургът по цервикална гръбначна хирургия К. Даниел Риу от болницата Och Spine към New York-Presbyterian/Weill Cornell Medical Center обяснява, че накланянето на главата надолу натоварва сериозно мускулите.
С течение на годините повторението на тази стойка води до преждевременна смърт на клетките и ускорява дегенерацията на шийните прешлени, като все по-често пациенти на 20-годишна възраст търсят лекарска помощ. Според него класическият съвет за прав седеж под 90 градуса е погрешен, а най-добрата превенция е облягането назад под ъгъл от 25 до 30 градуса с опора за кръста и главата.
Употребата на устройства се посочва и като основна причина за нарастващите случаи на късогледство при децата, но ученият Доналд Мути отбелязва, че самата светлина от екрана не е прекият виновник. Основният проблем е липсата на прекарвано време на открито.
Данни от проучването CLEERE показват, че около два часа на ден на открито при дневна светлина от поне 2000 лукса осигуряват максимална защита за детското зрение. При възрастните прекомерното гледане в дисплея води главно до умора в очите, без да причинява трайни изменения.
Друг аспект на състоянието се отразява върху силата на хвата, която е важен показател за цялостното физическо здраве. Професорът по медицинска социология Йоханес Белер от Medical University Lausitz – Carl Thiem пояснява, че спадът в силата на ръцете не се дължи единствено на смартфоните.
Изследване в списанието SSM от 2019 г. показва, че тази тенденция е започнала още при поколения, родени десетилетия преди появата на модерните технологии, и е резултат от цялостната промяна в начина на живот и работа.