В продължение на години маргаринът има репутацията на една от най-спорните храни. Причината е свързана най-вече с миналото му – част от старите технологии за производство използваха частично хидрогенирани растителни масла, които можеха да съдържат значителни количества промишлени трансмазнини.
Днес ситуацията е различна. В Европейския съюз от 2021 г. е в сила ограничение, според което съдържанието на промишлени трансмазнини в храните за крайния потребител не може да надвишава 2 грама на 100 грама мазнина. Ограничението не се отнася до естествено срещащите се трансмазнини в мазнините от животински произход.
Това означава, че твърдението, че „маргаринът е вреден, защото е пълен с трансмазнини“, не описва коректно съвременния европейски пазар. Въпреки това трансмазнините продължават да бъдат сериозен здравен проблем, когато се приемат в по-големи количества.
Световната здравна организация препоръчва трансмазнините да осигуряват под 1% от дневния енергиен прием, като промишлено произведените трансмазнини трябва да бъдат избягвани. СЗО посочва, че няма известна здравна полза от тях и ги свързва с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.
Според актуалните препоръки на СЗО качеството на мазнините е по-важно от простото разделение между „мазнина“ и „немазнина“. Организацията препоръчва мазнините в храненето да бъдат предимно ненаситени.
За възрастните СЗО препоръчва наситените мазнини да осигуряват не повече от 10% от дневната енергия, а трансмазнините – под 1%. Наситените и трансмазнините е препоръчително да бъдат заменяни предимно с полиненаситени и мононенаситени мазнини.
Това поставя качествения маргарин в различна категория от традиционното твърдение за него като „изкуствена мазнина“. Ако един продукт е направен предимно от ненаситени растителни масла, той може да се впише в хранителен режим, насочен към намаляване на приема на наситени мазнини.
Именно затова Американската кардиологична асоциация препоръчва замяната на източници на наситени мазнини като маслото с ненаситени растителни мазнини. В актуалните ѝ препоръки от 2026 г. се посочват и меките маргарини с ниско съдържание на наситени мазнини и без трансмазнини като възможна алтернатива на маслото.
Последните данни не дават основание маргаринът като категория да бъде обявен за „суперхрана“. Научните доказателства по-скоро подкрепят замяната на наситените мазнини с ненаситени, отколкото конкретно консумацията на маргарин.
Систематичен преглед и метаанализ на 17 рандомизирани проучвания с общо 66 337 участници, публикуван през 2025 г., изследва ефекта от намаляването или промяната на приема на наситени мазнини. Авторите намират данни с ниска до умерена сигурност, че намаляването на наситените мазнини може да бъде свързано с по-нисък риск от някои сърдечно-съдови събития, особено когато те се заменят с по-благоприятни хранителни компоненти.
Има и по-специфични данни за маргарина. Проучване сред повече от 71 000 жени установява, че замяната на масло или твърд маргарин с мек маргарин в съд за мазане е свързана с по-нисък риск от инфаркт. Изследването обаче е наблюдателно и авторите определят резултатите като теоретичен ефект от заместването, а не като доказателство, че самият маргарин предотвратява инфаркти.
По-ново изследване, публикувано през 2025 г., показва защо трябва да се внимава с категоричните заключения. В анализа на кохортата Framingham Offspring по-високият прием на маргарин е бил свързан с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и диабет тип 2. Това обаче е наблюдателно изследване, което не може да докаже, че маргаринът е причината за тези заболявания.
Следователно отделни проучвания могат да показват различни резултати, но това не отменя основния принцип в съвременните хранителни препоръки: важно е с какъв тип мазнини заменяме наситените мазнини.
Тук отговорът също не е абсолютно „да“ или „не“.
Маслото съдържа значително количество наситени мазнини. Маргаринът може да съдържа значително повече ненаситени мазнини, но това зависи от използваните масла и производствената технология.
Затова мек маргарин на основата на ненаситени растителни масла може да бъде по-благоприятен избор от маслото от гледна точка на липидния профил и сърдечно-съдовия риск.
Това не означава, че всяка разновидност на маргарина е по-добра. Твърдите маргарини, продуктите с по-високо съдържание на наситени мазнини и някои силно преработени продукти не трябва автоматично да се поставят в една категория с меките маргарини, богати на ненаситени мастни киселини.
При избора на маргарин най-важно е да се погледне хранителната таблица, а не само надписът на опаковката.
Добър ориентир е продуктът да има:
• по-високо съдържание на ненаситени мазнини;
• по-ниско съдържание на наситени мазнини;
• минимално количество трансмазнини;
• умерено количество сол;
• растителни масла като основен източник на мазнини.
В ЕС хранителните и здравните твърдения върху опаковките са регулирани. Например производител не може произволно да твърди, че даден продукт е „с ниско съдържание на наситени мазнини“ – за подобно твърдение има конкретни нормативни критерии.
Да, но полезността му идва основно от вида на мазнините, които съдържа, а не от самото название „маргарин“.
Продуктите, произведени предимно от ненаситени растителни масла, могат да помогнат за заместване на наситените мазнини в храненето. Някои специализирани маргарини са обогатени и с растителни стероли, които могат да понижават LDL холестерола, но те са предназначени за конкретна хранителна цел и не трябва да се разглеждат като обикновена „здравословна мазнина“.
В същото време маргаринът е калорична храна. Независимо от вида му, един грам мазнина доставя около 9 килокалории. Затова прекомерната употреба може да допринесе за излишен енергиен прием и покачване на теглото.
На въпроса „Полезен или вреден е маргаринът?“ няма универсален отговор.
Съвременният маргарин с високо съдържание на ненаситени мазнини, ниско съдържание на наситени мазнини и практически липсващи трансмазнини може да бъде разумна алтернатива на маслото. Това е в съответствие с препоръките на СЗО и актуалните насоки за сърдечно-съдово здраве.
Но маргаринът не е задължителна част от здравословното хранене. В много случаи течните растителни масла, особено маслиновото и рапичното масло, са предпочитан източник на ненаситени мазнини.
Най-важното е да се избягва остарялото правило „маргаринът е вреден“ или обратното – „маргаринът е полезен“. Здравословният избор зависи от конкретния продукт, неговия мастнокиселинен състав, количеството и храната, която той замества.
С други думи, съвременната наука не води война с маргарина. Тя поставя въпроса по-точно: какви мазнини има в него и какво замества той в храненето?
Как те кара да се чувстваш тази история?
ПОСЛЕДВАЙ НИ В GOOGLE NEWS