Изследователи от Океанографския институт „Уудс Хоул“ във Фалмът, Масачузетс, идентифицираха най-стария известен аудиозапис на песен на гърбат кит. Звукът е уловен през март 1949 г. близо до Бермудските острови, предава Асошиейтед прес.
Откритието е направено миналата година, докато екипът е дигитализирал стари архивни ленти. Този запис изпреварва с близо 20 години досегашната най-ранна известна регистрация на китова песен, направена от учения Роджър Пейн.
По време на записа през 40-те години изследователите са били на борда на кораб, тестващ сонарни системи за Управлението за военноморски изследвания на САЩ. Въпреки че тогава специалистите не са разбирали произхода на звука, те са решили да го съхранят за бъдещите поколения.
Според почетния изследовател в института Питър Таяк, записът е безценен не само заради песента на кита, но и заради „тишината“ на тогавашния океан. През 1949 г. подводната среда е била далеч по-спокойна, което позволява на учените да сравнят как съвременният шум от масивния корабен трафик влияе върху общуването на животните.
Данни на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) потвърждават, че китовете променят вокализациите си в зависимост от заобикалящата ги среда. Звуците, под формата на щракане, свирене и сложни мелодии, са жизненоважни за тяхното оцеляване, ориентация и намиране на храна в безкрайните водни пространства.
Гърбатите китове, които могат да достигнат тегло от близо 25 000 килограма, са признати за най-талантливите певци в океана. Техните сложни вокализации често се описват като емоционални и деликатни, а новото откритие ще помогне на науката да разбере по-добре еволюцията на това социално поведение.
Как те кара да се чувстваш тази история?
