Екраните са се превърнали в неизбежна част от детството, но въпросът дали прекомерното им използване вреди на емоционалното и социалното развитие на децата се оказва много по-сложен, отколкото предполагат обичайните препоръки за ограничаване на времето пред устройствата.
Ново проучване от Шотландия, публикувано в JAMA Network Open и цитирано от News-Medical, проследява деца от ранното детство до юношеството и установява, че екранното време само по себе си не показва постоянна връзка с по-лошо психосоциално развитие, когато се отчетат функционирането на семейството и други фактори.
Изследователите използват данни от голямата шотландска кохорта на ражданията „Растеж в Шотландия“, събирани между 2009 и 2020 г. Анализът обхваща деца на 5, 10 и 15 години.
Резултатите показват ясно нарастване на времето пред екраните с възрастта. На 5 години децата прекарват средно около 2 часа дневно извън училище пред екрани, докато на 10 години времето се увеличава до приблизително 3 часа.
Делът на децата, които прекарват поне 3 часа дневно пред екран, нараства от 25% на 5-годишна възраст до 52,4% на 10 години.
При 15-годишните картината се променя. Около 28,4% прекарват поне 3 часа дневно в социалните мрежи.
Най-важният извод обаче не е свързан с продължителността, а с липсата на проста зависимост между нея и психосоциалните проблеми.
При децата на 5 и 10 години изследователите не откриват значима връзка между общото използване на екрани и по-висок резултат за поведенчески и емоционални трудности, след като са взети предвид различни смущаващи фактори.
Има обаче едно съществено изключение.
Изключително продължителното играене на видеоигри е свързано със значително по-висок риск от проблеми. При децата, които играят по 5 или повече часа дневно, вероятността за висок резултат за общи трудности е 2,6 пъти по-голяма.
Това не означава автоматично, че видеоигрите причиняват проблемите. Проучването установява статистическа асоциация, а не причинно-следствена връзка.
При социалните мрежи резултатът е още по-интересен.
Използването им между 1 и 2 часа дневно е свързано с 43% по-ниска вероятност за висок резултат за психосоциални трудности. Авторите обаче изрично предупреждават, че това не трябва да се интерпретира като доказателство, че социалните мрежи предпазват децата от подобни проблеми.
Възможно е например децата, които вече се чувстват по-добре социално и емоционално, да използват социалните мрежи по определен начин. Това е една от причините подобни наблюдателни данни да не могат сами по себе си да покажат причината и следствието.
Проучването открива и временна връзка между ранното използване на екрани и по-късните трудности. По-високото екранно време на 5-годишна възраст е свързано с по-голям риск от проблеми на 10 години, но тази зависимост не се запазва до 15-годишна възраст.
Това е важно, защото показва колко трудно е да се определи един универсален „безопасен“ брой часове пред екрана.
Според изследователите контекстът има значение не по-малко от времетраенето. Едно дете може да използва устройство за образователна дейност, разговор с приятели или творчески проект, докато друго може да прекарва същото време в пасивно съдържание или в среда, свързана с онлайн тормоз.
Екраните могат да носят както рискове, така и ползи.
Сред потенциалните рискове са онлайн тормозът, заседналият начин на живот и проблемното използване на устройства. От друга страна, технологиите дават достъп до информация, образование, комуникация и социални контакти.
Затова простото правило „по-малко екран = по-добре“ може да се окаже недостатъчно.
Самото проучване има и ограничения. Информацията за времето пред екран е събирана чрез самооценки на децата или доклади на родителите, което означава, че е възможно да има неточности. Освен това изследователите не са могли да оценят подробно съдържанието, което децата гледат, или конкретния контекст на използването му.
Това означава, че резултатите не трябва да се използват като доказателство, че продължителното стоене пред екрана е безвредно.
По-скоро изследването показва, че връзката между технологиите и детското развитие е многопластова.
Времето пред екрана е само един от факторите, а семейната среда, съдържанието, начинът на използване и социалният контекст вероятно имат съществено значение.
Затова учените призовават за още изследвания, които да помогнат да бъде дефинирано какво представлява здравословното използване на дигиталните устройства, вместо да се разчита единствено на универсално ограничение на броя часове.
За родителите изводът не е, че могат да оставят децата пред екраните без ограничения. По-скоро е, че качеството и контекстът на дигиталното преживяване трябва да се разглеждат заедно с неговата продължителност.
Как те кара да се чувстваш тази история?
ПОСЛЕДВАЙ НИ В GOOGLE NEWS