Кръвен тест за депресия: Промени в имунни клетки разкриват симптоми

Учени са все по-близо до разработването на кръвен тест за депресия след ново проучване, което изследва как стареят определени имунни клетки в тялото. Резултатите показват, че промените в тези клетки са свързани с емоционалните и когнитивните проявления на заболяването, а не с физически симптоми като умора или проблеми със съня. Находките са публикувани в научното списание The Journals of Gerontology, Series A: Biological Sciences and Medical Sciences.

Депресията е сред най-честите ментални състояния в света, като само в САЩ близо един на всеки пет възрастни я преживява в някакъв етап от живота си. Въпреки това лекарите все още не разполагат с проста лабораторна диагностика. В момента заболяването се установява основно чрез разговори между пациенти и медицински специалисти за промените в поведението и настроението им. Този подход обаче се усложнява от факта, че симптомите варират силно – някои хора изпитват предимно физическо изтощение, докато други се борят с чувство за безнадеждност, липса на мотивация и анхедония (неспособност за изпитване на удоволствие).

Новото проучване е ръководено от Никол Болио Перес, асистент в Колежа по сестринство „Рори Майърс“ към Нюйоркския университет (NYU). Нейният екип изследва дали биологичните маркери в кръвта могат да обяснят по-ясно някои форми на депресия. Учените се фокусират върху биологичното стареене на клетъчно ниво, което измерват чрез т.нар. епигенетични часовници, отчитащи химическите промени в ДНК в резултат на стрес, възпаления или заболявания.

В изследването са участвали 440 жени, включително 261 живеещи с ХИВ и 179 без инфекцията. Авторите анализират кръвни проби и проследяват състоянието на моноцитите – вид бели кръвни клетки, отговорни за имунната защита и възпалителните процеси. Анализът доказва, че по-бързото стареене на моноцитите е силно свързано с емоционалните симптоми на депресия като усещане за провал и загуба на мотивация, но не и с физическото изтощение.

Проучването сравнява два различни типа епигенетични часовници. Резултатите показват, че само специфичните измервания, базирани на моноцити, показват ясна връзка с депресията, докато общите маркери за стареене на тялото не отчитат подобна зависимост. Това откритие може да обясни защо досегашните широки биологични изследвания не успяваха да открият точни индикатори за психични разстройства.

Откритията могат да помогнат на лекарите да откриват депресията по-рано и по-обективно, както и да персонализират лечението чрез предвиждане на най-подходящите медикаменти. Учените обаче подчертават, че работата е в ранен етап и проучването не означава, че в момента е възможна диагностика с кръвен тест. Необходими са още изследвания с по-големи групи от хора, за да се докаже дали имунните клетки директно причиняват депресия, или просто отразяват други процеси в организма.