Ново изследване на Университета Виланова в Пенсилвания показва, че хората оценяват художествените истории, създадени от изкуствен интелект, като равни или по-добри от тези, написани от автори.
Проучването обаче разкрива, че потребителската оценка се покачва още повече, ако на читателите бъде казано, че текстът е дело на човек.
Учените Сидни Сиърс и Дийна Сколник Вайсберг са провели експеримента с 1682 пълнолетни участници, репрезентативни за населението на САЩ. Доброволците са били разделени на групи, за да четат истории, генерирани от алгоритми или написани от хора.
На част от тях е подадена невярна информация за произхода на текста, за да се провери реакцията им спрямо автора.
Резултатите показват, че разказите от изкуствен интелект се възприемат като по-качествени и по-поглъщащи. Въпреки това възприятието се подобрява значително, когато читателите вярват, че зад историята стои човешки автор.
При последващ тест с 905 възрастни, участниците не са успели да познаят кой е истинският производител на текста, разчитайки единствено на случайния си шанс.
Проучването отчита, че познанията в областта на новите технологии помагат минимално за разпознаване на алгоритмичния текст, докато опитът в литературата няма никакво значение. Това потвърждава, че изкуственият интелект успешно преминава своеобразен тест на Тюринг в областта на художественото писане, тъй като публиката не открива разлика в качеството.
Заключенията на екипа подчертават културен парадокс, който засяга издателския сектор и развлекателната индустрия. Вярването, че човешкият труд е по-ценен, създава скептицизъм към технологиите, макар че самото съдържание отговаря на високи стандарти. Това поставя предизвикателства пред етичното обозначаване на произведенията и бъдещето на авторското право.