Аспиринът срещу рака: Нови данни от 2026 г. потвърждават ефекта му

Лекарство с хилядолетна история, извлечено първоначално от кората на върба, е напът да предизвика истинска революция в съвременната онкология.

Нови клинични данни от 2026 г. потвърждават, че аспиринът може значително да предотвратява образуването и разпространението на определени видове тумори. Най-категорични са доказателствата при пациенти със Синдром на Линч – генетично състояние, при което рискът от развитие на рак на дебелото черво достига 80%.

Ключово проучване, ръководено от проф. Джон Бърн от Нюкасълския университет, установява, че двугодишен ежедневен прием на аспирин намалява риска от колоректален рак наполовина.

Според изследователите терапията води до 50% по-малко случаи на заболяването при високорискови групи. Успехът на тези проучвания вече променя здравните политики в Европа. От януари 2026 г. Швеция въведе изследвания за специфични мутации и предлага ниски дози аспирин като стандартна терапия за предотвратяване на рецидив.

Механизмът на действие на лекарството е двоен. От една страна, то потиска ензима COX-2, който стимулира неконтролируемия клетъчен растеж. От друга страна, чрез разреждане на кръвта, аспиринът пречи на раковите клетки да се „крият“ в съсиреци.

Това ги прави видими за Т-клетките на имунната система, които успяват да ги атакуват и унищожат по-ефективно. Новите насоки в Обединеното кралство вече препоръчват медикамента за застрашени групи още от 20-годишна възраст.

Въпреки оптимизма, водещи експерти като Анна Мартлинг от Каролински институт призовават за предпазливост. Редовният прием на аспирин носи рискове от вътрешни кръвоизливи, язви и мозъчни усложнения.

Специалистите подчертават, че лекарството не трябва да се приема масово от здрави хора без медицински контрол. В момента текат мащабни международни изследвания с 11 000 участници, които трябва да установят дали аспиринът е ефективен и срещу рак на гърдата, простатата и хранопровода, като резултатите се очакват през 2027 г.