Китайски учени създадоха цифрова система за измерване на стареенето

Екип от китайски учени разработи иновативна изчислителна рамка, която позволява прецизно изследване на стареенето на индивидуално ниво. Проектът е дело на специалисти от Института по зоология към Китайската академия на науките, Националния център за биоинформация и още няколко водещи научни организации. Разработката бележи ключов преход от описателен към систематичен анализ, давайки възможност за точно прогнозиране на биологичната възраст и проследяване на специфичното състояние на отделните органи.

Системата е изградена върху събирането на над 240 клинични показателя, комбинирани с мащабни молекулярни данни. Тази цифрова рамка на човешкото стареене използва дълбоко машинно обучение, за да симулира и потенциално да контролира процесите на функционален упадък. Чрез нея изследователите са успели да определят хронологичната възраст на организмите със средна абсолютна грешка от едва 3,87 години, което е значителен успех в количественото измерване на жизнените процеси.

Структурата на изследването се базира на трислойна система от „биологични часовници“. Първото ниво измерва основния физиологичен капацитет, докато второто интегрира мултимодални молекулярни данни. Третото ниво включва специализирани часовници за органи като мозък, черен дроб, бели дробове, мускули и кожа. Данните потвърждават, че органите не остареят едновременно, като например черният дроб достига критична точка на износване по-рано от мозъчната тъкан.

Едно от най-важните открития в проучването разкрива две основни нелинейни вълни на възрастови промени – първата се проявява между 40 и 50 години, а втората между 60 и 70 години. Изследователите са установили, че натрупването на определени фактори на кръвосъсирването, произвеждани в черния дроб, е пряк двигател на съдовото и системното стареене. Тези резултати са потвърдени чрез анализи на плазмени протеини и експерименти с клетъчни култури и животински модели.

Проучването обръща внимание и на влиянието на навиците върху дълголетието. Резултатите сочат, че редовният сън, умереното ходене и консумацията на плодове забавят биологичното остаряване. Обратно, тютюнопушенето, недоспиването и нередовното хранене се свързват с ускорени процеси на дегенерация. Тази нова научна рамка отваря врати към бъдещи персонализирани терапии и интервенции, насочени към подобряване на здравето в напреднала възраст.