Планетата Уран и нейните пет най-големи спътника може би не са толкова стерилни и безжизнени, колкото учените предполагаха.
Нови данни подсказват, че под повърхността на тези луни могат да се крият океани, а дори и условия, подходящи за живот.
Голяма част от нашите знания за Уран произлизат от мисията на НАСА „Вояджър 2“, която наблюдава планетата отблизо преди почти 40 години, съобщава Би Би Си.
Оказва се обаче, че посещението на „Вояджър 2“ съвпаднало с мощна слънчева буря, която е изкривила данните и довела до погрешни заключения за цялата планетарна система.
Уран е уникална планета, разположена в периферията на Слънчевата система, обвита в ледена обвивка и известна със студените си температури.
Нейната ос на въртене се различава от всички останали планети, тъй като е наклонена и изглежда сякаш планетата лежи настрани.
Мисията „Вояджър 2“ през 1986 г. предостави впечатляващи снимки на планетата и нейните спътници.
За учените най-изненадващи обаче бяха измерванията, които показаха изместена и сплескана магнитосфера, предпазваща планетата от изтичане на газове и геологична активност.
Липсата на активност подведе учените да смятат, че Уран и неговите луни са напълно стерилни.
Нов анализ показва, че данните от „Вояджър 2“ са били изкривени от слънчева буря, която временно е повлияла на измерванията.
Д-р Уилям Дън от Лондонския университетски колеж заявява, че в продължение на десетилетия сме имали грешна представа за Уран и неговите луни.
Той споделя, че условията на тези спътници могат теоретично да поддържат живот, а под повърхността им е възможно да има океани.
Линда Спилкер, част от екипа на „Вояджър“, споделя вълнението си от новите открития, публикувани в Nature Astronomy.
Д-р Афелия Вибисоно от Дъблин също определя резултатите като окуражаващи и подчертава значението на старите данни за бъдещи мисии.
НАСА планира нова мисия „Уран орбитър“ през следващите 10 години, която се очаква да достигне планетата през 2045 г. Надеждите са сондата да разкрие дали тези ледени светове могат да бъдат обитаеми.
