Научен екип от университета на американския щат Юта, университета Йейл и университета Станфорд разкриха уникалността на галактиката Млечен път чрез изследване на нейните спътници. Резултатите от изследването са публикувани на сървъра за предпечат на arXiv.
Спътниците представляват по-малки галактики, които обикалят около по-масивна галактика-стопанин заради нейното гравитационно привличане.
Млечният път също е заобиколен от няколко спътника, най-известните от които са Големият и Малкият Магеланови облаци. Астрономическото изследване на програмата SAGA успя да картографира тези по-малки галактики около други галактики-родители, което помогна на учените да сравнят тяхната структура и разпределение със системата на Млечния път.
За целите на изследването учените измериха червените отмествания на около 46 000 галактики, за да идентифицират спътниците сред тях.
Този метод позволи да бъдат открити 378 сателитни галактики в 101 системи, подобни на Млечния път. Оказва се, че нашата галактика има по-малък брой спътници в сравнение с повечето подобни системи.
Причината за това е придобиването на масивни спътници като Големия Магеланов облак в относително близкото минало.
Резултатите от изследването показват, че системите с големи спътници обикновено имат по-голям брой сателитни галактики. Млечният път обаче е изключение, което предполага, че нашите спътници са добавени сравнително наскоро по астрономически стандарти.
Учените също така предполагат, че взаимодействието между галактиката-стопанин и нейните спътници играе важна роля в еволюцията на галактическите системи.
Второ изследване установи, че сателитните галактики, които са по-близо до тяхната галактика-стопанин, е по-вероятно да спрат образуването на звезди. Този факт подкрепя хипотезата, че околната среда влияе върху еволюцията на малките галактики, ограничавайки способността им да образуват нови звезди.
Резултатите разширяват разбирането за взаимодействията в галактическите системи и предоставят на астрономическата общност ценни данни за хиляди галактики, които могат да бъдат използвани в бъдещи изследвания за изучаване на еволюцията на галактиките и космическите структури.
