Ново изследване свързва онлайн омразата с психопатски черти

Ново проучване, публикувано във Frontiers in Psychology, разкрива интересна връзка между публикуването на омразни коментари онлайн и наличието на психопатски характеристики у авторите им.

Изследването хвърля светлина върху психологията на онлайн поведението и разграничава “хейтърите” от “троловете”.

Ключови открития:

1. Психопатия и онлайн омраза:
   • Установена е силна връзка между психопатските черти и склонността към публикуване на омразни коментари.
   • Колкото по-високи нива на психопатия показва даден потребител, толкова по-вероятно е да публикува злобни коментари.
2. Липса на връзка с други черти от Тъмната триада:
   • Изненадващо, не е открита значима връзка между омразните коментари и нарцисизма или макиавелизма.
   • Това разграничава “хейтърите” от “троловете”, при които предишни изследвания са установили връзка с всички черти от Тъмната триада.
3. Методология на изследването:
   • Анализирани са Facebook коментари, свързани с представянето на полски атлети на Зимните олимпийски игри 2018.
   • 94 участници, от които 46 са публикували омразни коментари.
   • Използвани са психологически въпросници за оценка на личностните черти.
4. Примери за омразни коментари:
   • “Тя дискредитира страната ни и го направи за сметка на парите на данъкоплатците, върнете ми парите!”
   • “Трябва да се забрани на хора, които са толкова грозни, да представляват страната ни”
5. Контрастиращи позитивни коментари:
   • Потребители без психопатски черти са по-склонни към подкрепящи коментари.
   • Пример: “Всичко е наред, стискаме палци, следващия път той/тя ще се справи по-добре!”
6. Разграничаване между “хейтъри” и “тролове”:
   • Хейтърите изразяват негативно отношение към конкретни недостатъци, без конструктивна критика.
   • Троловете имат по-общо разрушително поведение, без ясна цел.

Това проучване предоставя ценна информация за разбирането на онлайн поведението и може да помогне в разработването на стратегии за справяне с негативното съдържание в социалните мрежи.

То подчертава необходимостта от по-нататъшни изследвания в областта на психологията на интернет комуникацията.