Мадарският конник, глобалният символ на България, се извисява вече над 14 века върху скала край село Мадара, Шуменско. Този древен барелеф, изсечен на височина 23 метра, представлява мощно изображение на българската история и идентичност.
Конникът, заедно с кучето и лъва, олицетворяват величието на Първото българско царство и историческото значение на периода, когато България и Византия установяват сложни дипломатически и културни отношения.
Мадарският конник е най-често свързван с хан Тервел (700–721 г.) и носи ясни препратки към политическите събития от VIII и IX век.
Околните гръцки надписи свидетелстват за ключови моменти от историята на България и взаимоотношенията ѝ с Византия, включително управлението на хан Тервел и неговите съвременници Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг.
Открит през 1872 г. от австроунгарския пътешественик Феликс Каниц, барелефът се намира в Националния историко-археологически резерват „Мадара“, който включва древни светилища, пещерни жилища, скален манастир и крепост.
До площадката под Мадарския конник водят стъпала с обща дължина от около 100 метра, а пътеката продължава до Мадарското плато. Резерватът предлага на посетителите и удобства като паркинг, тоалетна, павилион и музей с интересни разкази за конника.
През 1979 г. Мадарският конник беше включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, а през 2008 г., след национална анкета, бе обявен за глобален символ на България.
