Един ден обикновено е 24 часа или 86 400 секунди, което е времето, необходимо на нашата планета Земя да направи едно пълно завъртане около оста си с прецизност до около един милисекунд.
Въпреки това, от 2020 г. насам този процес започна да се ускорява, намалявайки леко стандартните 24 часа на средния слънчев ден с няколко милисекунди. Един милисекунд (ms) е равен на 0,001 секунди – много по-малко от времето за едно намигване, което трае около 100 милисекунди.
Единственият начин да се измерят тези минимални дневни вариации в скоростта на въртене на Земята е чрез атомни часовници, въведени през 50-те години на миналия век. Разликата в милисекунди над или под 86 400 секунди се нарича продължителност на деня (LOD).
Според данни от уебсайта Time and Date, можем да видим точно колко е продължил всеки ден. Например, на 26 юни 2025 г. денят е бил с продължителност 23 часа, 59 минути, 59,9988409 секунди, а за 27 юни се очаква да бъде 23 часа, 59 минути, 59,9989855 секунди.
Астрофизикът Graham Jones отбелязва за Time and Date:
„Нашата планета е почти перфектен хронометър, но не съвсем.“ През последните години Земята ускорява въртенето си, което ще доведе до последствия за продължителността на дните. През 2025 г. се очаква Земята да постави нови рекорди за най-кратки дни в историята.
По-конкретно, датите 9 юли, 22 юли и 5 август имат потенциал да се превърнат в най-кратките дни в историята. Това се дължи на орбитата на Луната, тъй като въртенето на Земята е по-бързо, когато Луната е значително по на север или юг от екватора.
Причината за това ускоряване остава неясна. Според Graham Jones, „Дългосрочните вариации в скоростта на въртене на Земята се влияят от множество фактори, включително сложните движения на земното ядро, океаните и атмосферата.“ Други фактори, като например мащабната язовирна стена, построена от China, за която беше съобщено миналата седмица, също могат да окажат влияние.
