Антарктическата ледена пустош се затопля бързо под влиянието на предизвиканите от човека климатични промени, но ново изследване, публикувано в Communications Earth & Environment, посочва неочакван съюзник в борбата за запазване на хладния климат на континента: пингвинският тор.
Изследването разкрива, че амонякът, отделян от пингвинските изпражнения, спомага за образуването на допълнителна облачна покривка над крайбрежните райони на Антарктида, която вероятно блокира слънчевата светлина и понижава температурите. Водещият автор Matthew Boyer, атмосферни учен от University of Helsinki, споделя пред AFP, че лабораторни изследвания отдавна показват, че газообразният амоняк подпомага образуването на облаци. „Но количественото определяне на този процес и наблюдението на влиянието му в Антарктида досега не беше извършено“, отбелязва той.
Антарктида е идеална природна лаборатория. С почти пълна липса на човешко замърсяване и минимална растителност – алтернативни източници на газове за облакообразуване – пингвинските колонии са основен източник на амоняк. Пингвините, заедно с други морски птици като Imperial Shags, отделят големи количества амоняк чрез своите изпражнения – остра смесица от фекалии и урина, изхвърляна през многофункционалните им клоаки.
Когато този амоняк се смеси със серни газове от фитопланктона – микроскопични водорасли, които цъфтят в околния океан – той стимулира образуването на малки аерозолни частици, които се превръщат в облаци. За да уловят този ефект в реални условия, Matthew Boyer и екипът му поставят инструменти в базата Marambio Base на остров Seymour, близо до северния край на Антарктическия полуостров.
През три летни месеца, когато пингвинските колонии са активни и фотосинтезата на фитопланктона е в разгара си, учените следят посоката на вятъра, нивата на амоняк и новообразуваните аерозоли. Когато вятърът духа от колония на Adelie penguins с 60 000 птици, разположена на 8 километра разстояние, атмосферният амоняк достига 13,5 части на милиард – около хиляда пъти над нормалните нива. Дори месец след като птиците напускат за годишната си миграция, концентрациите остават около 100 пъти по-високи, тъй като наситената с изпражнения почва действа като бавно освобождаващ се тор.
Измерванията на частиците потвърждават същата тенденция: аерозолите за облакообразуване нарастват значително, когато въздушните маси идват от колонията, понякога толкова гъсти, че предизвикват гъста мъгла. Химическият състав на частиците ясно показва връзка с амоняка от пингвинския произход.
Matthew Boyer описва това като „синергичен процес“ между пингвините и фитопланктона, който усилва производството на аерозоли в региона. „Предоставяме доказателства, че намаляването на пингвинските популации може да предизвика положителна обратна връзка за затопляне на климата през лятото в Антарктида“, пишат авторите, макар че Boyer подчертава, че това все още е хипотеза, а не потвърден резултат.
На глобално ниво облаците имат охлаждащ ефект, отразявайки слънчевата радиация обратно в космоса. Въз основа на моделиране на емисиите от морски птици в Арктика, екипът предполага, че подобен механизъм действа и в Антарктида. Въпреки това ефектът зависи от повърхността под облаците. Ледените покривки и ледниците също отразяват голяма част от слънчевата енергия, така че допълнителната облачна покривка над тези ярки повърхности може да задържа инфрачервена топлина, което означава, че цялостният ефект зависи от това къде се образуват и движат облаците.
Изследването подчертава дълбоките връзки между живота и атмосферата – от Великото събитие на окисляване, предизвикано от фотосинтезиращи микроби преди милиарди години, до пингвините, които влияят на облачната покривка днес. „Това е поредният пример за дълбоката връзка между екосистемата и атмосферните процеси и защо трябва да се грижим за биоразнообразието и опазването“, заключава Matthew Boyer.
