Разговорът с Радина Червенова разкрива дълбочината и сложността на един живот, отдаден на телевизията, но и изпълнен с лични битки и преобразявания. Основният акцент пада върху свободата да бъдеш себе си, извоювана през десетилетия работа в публичното пространство и преодоляване на множество изпитания – професионални и лични. Тя описва пътя си като „грешка в системата“ още от самото начало на кариерата си в Българската национална телевизия по време на социализма.
Започнала работа в телевизията преди 1989 г., Радина Червенова си спомня време, в което свободата се е измервала със сантиметър, а държавната телевизия е била инструмент на властта. Сблъсква се с трудности още в началото, когато на 19 години й вземат пропуска за телевизията и й казват, че има проблем с нея, вероятно заради биографията на баща й, който е бил от „едра буржоазия“. Въпреки системата, тя издържа тежък конкурс и е подкрепена от колеги като Бригита Чолаков, Хачо Бояджиев и Любинка Няголова, които виждат нейния потенциал. От онова време запазва най-ценното – чувството за справедливост.
Преходът след 1989 г. се оказва дори по-труден. Попада в така наречената „чистка“ на лица от екрана, получавайки телеграма за прекратяване на договора, докато е в отпуск по майчинство. Въпреки че по закон не могат да я уволнят, тя решава сама да не се връща и да търси друго поприще. Съдбата обаче я връща в телевизията, в екипа на Ефир 2, където заедно с други талантливи хора правят новини по нов, по-искрен и естествен начин.
През цялата си кариера, особено след промените, тя често се чувства подценявана, не заради липса на способност, а защото е „жена с твърде много класа и твърде малко удобство за амбициозните около теб“. Красотата в нейната професия понякога се оказва „пречка“, но само ако допуснеш да бъдеш „смачкан“, иначе е „бонус“. Подценяването я е карало да няма сигурност в себе си, нещо, което е усещала „много дълги години“. Борбата е била „безкрайна“, но тя е благодарна и за нея.
Години по-късно, животът й поднася най-голямото предателство – раздялата със съпруга й Коко Каменаров. Тази раздяла я „заболява много“ и оставя „рана“. Тя съвпада с изключително тежък период, в който губи майка си, напуска телевизията по собствено желание, преминава през борбата с рака, а децата й напускат дома. Всичко това се случва в рамките на една година и е „много тежка година“.
Въпреки болката и страха, които изпитва от тъмнината като дете и до днес, тя приема предизвикателствата в живота си като „ново стъпало“, с което трябва да се пребори. Болестта я променя, води до повече уважение към себе си и вътрешна хармония. Предателството я научава повече от любовта. Тя е успяла да прости предателството не „просто на думи“.
В този изключително труден момент, когато остава „напълно сама“, най-голямата й опора се оказват нейните приятели. Друго спасение намира в писането. Започва да пише без конкретно намерение за публикуване, просто като „чудесна терапия“. Написва история, която я забавлява и осмисля тежкия период на пандемията. Тази книга, озаглавена „Преди ме е нямало“, се превръща в „романът на твоето оцеляване“. Тя съдържа елементи от живота – приятелство, предателство, любов, кариера, криминален сюжет – но не е автобиография. Заглавието символизира трансформацията, която е преживяла.
Радина Червенова вярва, че любовта е смисълът на живота и „личи“. Смята, че най-големият проблем пред човека е липсата на отношение или предателството, което е „смачкващо“. Подчертава значението на интуицията и това да не предаваш себе си, независимо от мнението на другите. За нея е важно да си искрен.
Размишлявайки върху дългогодишната си кариера, тя вижда липса на „пламък“ и „кауза“ в днешните новини, както и на индивидуализъм. Съветва младите хора, които искат да се занимават с тази професия, да вярват в себе си, да изпитват удоволствие от работата и напрежението, и най-важното – да останат различни, защото това е начинът да бъдеш щастлив и да покажеш, че „от всеки зависи по нещо“.
Днес Радина Червенова е благодарна за всичко, през което е минала, защото то й е дало свободата да бъде себе си такава, каквато е. Мъдростта идва след уроците, а невинността и доверието от детството, незасегнати от лъжи, са били отправна точка. Липсват й най-много родителите. Иска хората да я запомнят като онази, която обичаше въпреки всичко. Вярва, че перипетиите и препятствията са й дадени от любов, защото е преценено, че може да премине през тях и да излезе по-щастлива. Най-важното, което иска да остави на децата и внуците си, е да бъдат винаги заедно, защото заедно са по-силни. Животът й е бил битка, която си е струвала раните.
Нейната история е свидетелство за силата на човешкия дух, за възможността за трансформация и намиране на хармония дори след най-тежките удари на съдбата. Тя доказва, че класата и автентичността могат да устоят на времето и предизвикателствата, а изстраданата свобода е най-ценното постижение.
Вижте още за Радина Червенова:
