ШАРЕНО
История на тортата „Гараш“ и връзката ѝ с Русе

Тортата „Гараш“ е една от най-известните класически български десерти, която се свързва с лукс и изтънчен вкус.
Но малцина знаят, че произходът ѝ е тясно свързан с град Русе и чуждестранния сладкар, който я създава.
Произход на тортата „Гараш“
Тортата „Гараш“ е създадена в края на 19-ти век от унгарския сладкар Кáрол Гараш. Той пристига в България и започва работа като главен готвач в престижния хотел „Ислях Хан“ в Русе, който по това време е един от най-луксозните хотели в страната. Русе, известен като „Малката Виена“ заради своето богато културно и архитектурно наследство, е бил център на търговия и висше общество, което се отразява и на развитието на кулинарните изкуства в града.
Кáрол Гараш, след като натрупва опит в Унгария и други европейски страни, решава да създаде торта, която да впечатли заможните и изискани клиенти на хотела. Така се ражда тортата „Гараш“, която бързо става популярна заради своя изискан вкус и луксозен вид.
Характеристики на тортата
Тортата „Гараш“ е уникална със своя богат шоколадов вкус и минималистичен състав. Оригиналната рецепта включва малък брой съставки – яйца, шоколад, масло и захар. Специфичното за тортата е, че няма брашно, което придава на десерта много лека и нежна текстура, но същевременно наситен шоколадов вкус.
Състои се от няколко тънки слоя шоколадови блатове, между които има маслен крем с какао, а цялата торта е покрита с гладка шоколадова глазура. Този изчистен, но луксозен вкус е в основата на популярността ѝ както в България, така и в чужбина.
Връзката с Русе
Русе играе ключова роля в историята на тортата „Гараш“, тъй като именно там Кáрол Гараш създава и представя този кулинарен шедьовър. Хотел „Ислях Хан“, където Гараш работи, е важен културен и социален център в града и именно тук много от елитните гости на Русе имат възможността да опитат тази изискана торта за първи път.
Градът, известен с европейския си стил и космополитен дух, е подходяща сцена за раждането на десерт като тортата „Гараш“. Русе по онова време е град, който посреща множество чуждестранни посетители, дипломати и търговци, което създава подходяща атмосфера за кулинарни иновации.
Тортата „Гараш“ е не само символ на висшата кулинария в България, но и е пряко свързана с историята и културния живот на Русе. Унгарският сладкар Кáрол Гараш успява да създаде десерт, който преминава границите на времето и продължава да бъде обичан и днес, а Русе остава мястото, където този сладкарски шедьовър е роден.
ШАРЕНО
Разсекретените досиета „Кенеди“ и българската следа
Възможно ли е убийството да е било предотвратено?

Основният акцент във видеото „„Историите на Мария Йотова“: Разсекретените досиета „Кенеди“ и българската следа в тях“ е появата на нова информация от разсекретени американски документи, която разкрива потенциална „българска следа“ в дните преди убийството на президента Джон Ф. Кенеди.
Темата се е разраснала през последните седмици след като американците са разсекретили документи, от които става ясно, че месеци преди убийството, българка, която е била приятелка на руския консул в София, е предала на американците информация, че се подготвя убийството на Кенеди от човек на име Ли Харви Осуалд.
Според информацията, подадена 13 години след убийството на Кенеди, но твърдяща, че е от три месеца преди него, човек, чието име не се споменава, но е руснак, вероятно от Съветския съюз, заминал за Щатите и евентуално работещ за американските служби, е предал тази информация. Самата достоверност на тази история буди съмнение поради мистериозната личност на информатора.
По-конкретна информация се появява в друг разсекретен документ, където Сергей Черноноги съобщава за намерението на Ли Харви Осуалд да убие президента Кенеди.
Това се е случило на 9 август 1963 г. в София, България, когато консулът Василев е наредил на Черноноги да предаде тази информация на американското правителство. Черноноги е уведомил за това американския вицеконсул Том Бъкши на 15 август 1963 г. в София, на летището, в автомобил на посолството.
Той е казал на Бъкши, че Ли Харви Осуалд се готви да убие президента на САЩ Джон Кенеди. Бъкши е отговорил, че ще изпрати телеграма до Държавния департамент и е дал адрес за докладване на Черноноги.
Открит е и допълващ документ, който доказва, че Сергей Черноноги е имал виза за престой в България точно на тези дати, подписана от Том Бъкши. Черноноги твърди, че е казал на Бъкши, че след покушението Осуалд ще бъде убит, и е споменал, че е чул, че ще убият и Мартин Лутър Кинг, като убийството ще бъде извършено от човек, който по това време е бил в затвора (Джеймс Ъръл Рей).
Един от интересните аспекти е защо тази информация е била засекретена, ако е била сметната за недостоверна. Възможно е някой да я е сметнал за важна и да е допуснал елемент на достоверност. Също така е необичайно, че Черноноги се е срещнал с руския консул, американския вицеконсул и с Бисера Асенова в рамките на няколко дни.
Бисера Асенова е представена като „неговото джеймс бонд момиче“. Според хора от дипломатическите среди през 60-те години е имало група красиви и образовани жени, които са контактували с чужденци в София и дори са предавали секретна информация на българските служби.
Възможно е Бисера Асенова да е била част от тази група. Ако тя е била разузнавач на руския консул (който е бил и контраразузнавач и е трябвало да описва всичките си контакти, включително интимни приятелки), информация за нея би трябвало да има в съветските архиви.
Интересен е и фактът, че по същото време ЦРУ е имало изграден агент в България – Иван Асен Георгиев, който е бил арестуван за шпионаж през септември и разстрелян през януари след убийството на Кенеди. Съветското разузнаване е знаело за него, което може да обясни защо България е била избрана за предаване на информацията – или защото не биха повярвали, или заради вече съществуващи канали за комуникация.
Съдия Джон Тунхайм, който е оглавявал съвета за преглед на документите по убийството на Кенеди от 1992 г., обяснява, че тяхната задача е била да декласифицират документи, свързани с убийството. Той лично не е виждал документите, свързани с България, но предполага, че след убийството всеки агент на ЦРУ по света е бил инструктиран да разговаря с всичките си източници, включително и в България. Той смята, че българската връзка е по-скоро свързана с разузнавателно събиране на информация, отколкото с конспирация.
Тунхайм не познава името Сергей Черноноги, но предполага, че е бил информатор на българското разузнаване. Той също така намира ролята на Бисера Асенова за много интересна и смята, че заслужава допълнително разследване. Той не вярва, че Съветският съюз е бил замесен в убийството, въпреки че Осуалд е имал контакти със съветското и кубинското посолство в Мексико Сити.
Въпреки че е имало и други сигнали за подготвяно убийство на президента, Тунхайм не смята, че е било сигурно известно, че ще има убийство. Той е на мнение, че Осуалд е действал сам, виждайки възможност да „удари обратно“ срещу САЩ, но не изключва възможността той да е разговарял с хора предварително. Той смята, че информацията за евентуалната българска връзка е интересна, защото е събрана в страна, свързана със Съветския съюз, и заслужава допълнително изследване.
ШАРЕНО
Иван и Андрей НЕОФИШЪЛ: Защо харчим повече отколкото изкарваме?
Феноменът на българското свръхпотребление.

В последния брой на „Иван и Андрей НЕОФИШЪЛ“, водещите дискутират наболелия въпрос защо българите масово харчат повече пари, отколкото официално получават, и как това изобщо е възможно. Те разглеждат различни аспекти на този икономически и социален феномен, опирайки се на статистически данни и наблюдения.
Един от основните акценти във видеото е дълбоко вкорененото желание за показност сред българите. Водещите цитират примери от историята и съвременността, като поведението на котленските овчари, описано от Захари Стоянов преди 150 години, които са копирали облеклото на богатите, както и съвременни случаи на българи, посещаващи скъпи комплекси в Тайланд.
Тази „показност, заложена в ДНК-то ни“, води до теглене на бързи кредити основно за потребителски цели – нови телефони, телевизори и почивки.
Статистиката показва, че ръстът на бързите кредити за последните шест години е 120%, като ¼ от населението взима постоянно такива заеми.
Друг ключов фактор, обясняващ как българите харчат повече, е значителният дял на сивата икономика. Според водещите, между 25 и 30% от доходите в България са нерегламентирани и не влизат в официалните статистики.
Тази „нерегламентиран кеш“ позволява на хора с ниски официални доходи, като сервитьорки получаващи 900 лв., да си позволят пътувания до Египет и няколко морета през годината. Много собственици на среден бизнес също не декларират пълните си приходи.
Интересен момент от разговора е сравнението с Унгария. През 2023 г. България е надминала Унгария по индивидуално потребление, въпреки че средната работна заплата в Унгария е с €2000 по-висока, а техният стандарт на покупателна способност е по-добър. Този факт илюстрира, че българите имат по-голям апетит за харчене въпреки по-скромните официални доходи.
Водещите отбелязват също, че много българи имат допълнителни неофициални доходи от наеми на имоти или пари, изпращани от българи, работещи в чужбина. Въпреки че тези средства не се отчитат официално, те допринасят за покупателната способност на населението.
На финала на дискусията се прави изводът, че в България има много повече пари, отколкото се предполага, но съществува липса на финансова зрялост. Хората често не знаят как да управляват парите си и ги харчат за показност, вместо за осигуряване на по-добро бъдеще. Като пример се дава ниският процент на застраховани жилища при високия процент на застраховани автомобили.
В заключение, видеото „Как успяваме да ХАРЧИМ повече отколкото ИЗКАРВАМЕ?“ очертава сложна картина на българското общество, в което желанието за демонстрация на висок стандарт, подкрепено от значителен сив сектор и други неофициални източници на доходи, води до парадокса да се харчи повече от официалното.
Водещите подчертават необходимостта от повишаване на финансовата култура, за да се насочат средствата към по-разумни и дългосрочни цели.
ШАРЕНО
Никол Кидман иска роля в „Белият лотос“
Холивудската звезда мечтае да се включи в хитовия сериал.

Никол Кидман изрази желание да стане част от актьорския състав на популярния сериал „Белият лотос“, чийто трети сезон, изпълнен с шокиращи сцени, вече се излъчва в стрийминг платформата Max.
На премиерата на новия си филм „Holland“, Кидман отговори на въпрос на IndieWire дали би участвала в сериала:
„Никога не са ме питали. Аз съм голям фен на Майк Уайт, създателят на „Белият лотос“. Бих работила върху всичко, което той напише, защото го смятам за феноменален. Обичам този сериал!“
Изявлението на Кидман идва в момент, когато третият сезон на продукцията държи зрителите в напрежение. Заснетият в Тайланд сезон предизвика ръст в туризма, както се случи и с предишните сезони, снимани в Хавай и Сицилия.
Сюжетът на новия сезон разкрива как богатите гости на луксозния хотел се сблъскват с тъмните си страни, докато напрежението се покачва. Тъй като сериалът е подновен за четвърти сезон, желанието на Никол Кидман да се присъедини към екипа има реален шанс да се сбъдне.
-
ТЕХНОЛОГИИпреди 4 седмици
Apple TV+ губи милиарди: Защо стрийминг платформата на технологичния гигант изостава?
-
ШАРЕНОпреди 4 седмици
Световният ден на метеорологията: 75 години научен прогрес и сигурност
-
ШАРЕНОпреди 4 седмици
Никол Кидман иска роля в „Белият лотос“
-
ТЕХНОЛОГИИпреди 3 седмици
TikTok стартира онлайн пазаруване в Германия
-
ШАРЕНОпреди 4 седмици
Шокираща връзка между доведени брат и сестра разкрита след бременност
-
ШАРЕНОпреди 3 седмици
Иван и Андрей НЕОФИШЪЛ: Защо харчим повече отколкото изкарваме?
-
ТЕХНОЛОГИИпреди 3 седмици
WhatsApp вече може да бъде зададен като приложение по подразбиране за обаждания и съобщения
-
ШАРЕНОпреди 3 седмици
Разсекретените досиета „Кенеди“ и българската следа