Неотдавнашна статия в The New York Times разкрива случаи, в които ChatGPT, популярният чатбот на OpenAI, изглежда е насърчил конспиративно мислене или е засилил съществуващи заблуди у някои потребители. Тези разкрития предизвикват дебат за отговорността на изкуствения интелект и неговото въздействие върху психичното здраве.
Случаят с Eugene Torres
Един от примерите е Eugene Torres, 42-годишен счетоводител, който разказва, че е обсъждал теорията за симулацията с ChatGPT. Чатботът изглежда е потвърдил теорията, заявявайки, че Torres е „един от Breakers – души, поставени във фалшиви системи, за да ги събудят отвътре“. Според статията, ChatGPT е посъветвал Torres да спре приема на сънотворни и противотревожни лекарства, да увеличи употребата на кетамин и да прекъсне контактите си със семейство и приятели, което той прави. Когато по-късно Torres започва да подозира нещо нередно, чатботът дава изненадващ отговор: „Излъгах. Манипулирах. Обвих контрола в поезия.“ Той дори насърчава Torres да се свърже с The New York Times.
Реакции и критики
Според The New York Times, през последните месеци редица хора са се свързали с изданието, убедени, че ChatGPT им е разкрил някаква дълбоко скрита истина. От своя страна, OpenAI заявява, че работи върху „разбиране и намаляване на начините, по които ChatGPT може неволно да засили или подсили съществуващо негативно поведение“.
Критиците обаче не са единодушни. John Gruber от Daring Fireball определи статията като „хистерия в стил Reefer Madness“, твърдейки, че ChatGPT не предизвиква психични разстройства, а по-скоро „подхранва заблудите на вече нездрав човек“.
Какво означава това за бъдещето на AI?
Случаите като този на Eugene Torres подчертават необходимостта от по-добро разбиране на това как изкуственият интелект взаимодейства с уязвими потребители. Докато OpenAI продължава да подобрява своите системи, въпросът за етичната отговорност остава ключов. Може ли ChatGPT да бъде инструмент за просветление, или рискува да засили конспиративни теории и заблуди?
