Могилата е впечатляваща със своята внушителна стена-крепида, построена от хиляди добре обработени гранитни блока.
Една от най-забележителните находки в българската археология е тракийската гробница край село Старосел. Смята се, че в нея е почивал могъщ тракийски владетел.
Открита от прочутия български археолог Георги Китов, гробницата под Четиньова могила представлява истинска архитектурна и културна сензация.
Могилата е впечатляваща със своята внушителна стена-крепида, построена от хиляди добре обработени гранитни блока. Кръглата форма на стената символизира Слънцето – централно божество в тракийската религия.
В югоизточната част на стената се издига парадно стълбище, водещо към храма. Интересна подробност са двата пиедестала в началото на входа, върху които вероятно са се извисявали фигури на лъвове.
С внушителните си размери, съоръжението в Четиньова могила е най-голямата подмогилна храмова постройка на Балканския полуостров. Строителството му е изисквало огромни ресурси, което говори за високия статут на погребания владетел, вероятно от Одриското царство.
В храма е открита и голяма вана с водоустойчив хоросан, използвана за ритуални възлияния или като резервоар за вода в очистителните ритуали.
Наблизо, в Пейчова могила, са открити богати погребални дарове, потвърждаващи високия ранг на погребания владетел.
Откритието на тракийския храм в Четиньова могила е едно от най-значимите постижения на българската археология.
То ни позволява да надникнем в живота и вярванията на древните траки, разкривайки пред нас един загубен свят, изпълнен с мистерия и величие.
