Ново проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че чревните бактерии могат да играят роля в развитието на социалната тревожност.
Учените откриват, че прехвърлянето на микроби от изпражненията на хора със социално тревожно разстройство в здрави мишки води до това, че гризачите показват засилени реакции на социален страх.
Професор Джон Крайън, съавтор на изследването, казва: „Основното е, че трябва да се грижим за нашите микроби, особено по време на развитието и дори в зряла възраст, за да поддържаме социалния мозък в добро състояние“.
Изследователите сравняват чревните микробиоми на 6 тревожни индивида с тези на 6 здрави човека чрез ДНК анализ, като откриват значителни разлики. След това те елиминират родните микробиоми на 72 мишки с антибиотици и им имплантират човешките проби.
След това мишките са подложени на различни тестове, включително социални взаимодействия. При среща с други мишки на гризачите са били давани леки електрошокове, за да се предизвика реакция на страх.
Здравите мишки се възстановявали след спирането на шоковете, но мишките с „тревожни“ бактерии не са успели.
При мишките, получили микробиоми от тревожни хора, се наблюдават промени в 3 вида бактерии и те изпитват страх при доближаване до други мишки, дори когато няма електрически шокове, за разлика от мишките, получили „здрави“ микробиоми.
Проучването открива, че експериментът е променил хормоналните и имунните реакции на мишките, което показва, че чревните микроби влияят пряко върху повишения социален страх и тревожност.
Крайън казва: „Увеличаването на количеството фибри и ферментирали храни в диетата може да има благоприятен ефект“.
Според изследователите, увеличаването на количеството фибри в диетата и консумирането на ферментирали храни като кимчи, кефир, кисело зеле, както и някои сирена, може да намали нивата на тревожност.
