В продължение на стотилетия, жирафите са били обект на любопитство и удивление. Тяхната необичайна височина е била източник на спекулации и митове, като някога са били смятани за митични същества. Дори и днес, въпреки че са обект на задълбочени изследвания, причината за техните дълги шии остава загадка.
Сега, учени от Държавния университет на Пенсилвания предлагат нова теория, която се основава на емблематичната теория на Чарлз Дарвин за естествения подбор. Според тях, женските жирафи са движещата сила зад еволюцията на дългите шии.
Изследването показва, че женските жирафи имат по-дълги шии от мъжките, което се дължи на повишените им хранителни нужди по време на бременност и кърмене. Професор Дъглас Кавенър, ръководител на изследването, обяснява: „Жирафите са придирчиви в храненето си и се хранят само с листата на няколко вида дървета. По-дългите им шии им позволяват да достигнат по-дълбоко в короните на дърветата, където се намират най-хранителните листа. Тъй като женските са бременни или кърмят през по-голямата част от живота си, те се нуждаят от повече храна, за да поддържат себе си и потомството си. Това е довело до еволюционно преимущество за женските с по-дълги шии и е стимулирало развитието на тази черта в целия вид.“
Освен разликите в дължината на шията, учените са забелязали и разлика в стойката на мъжките и женските жирафи. Мъжките стават по-вертикални с напредване на възрастта, докато женските запазват наклонена стойка. Изследователите предполагат, че това може да е свързано с различните им хранителни навици и с по-лесния достъп до храна за женските.
Теорията на Кавенър и неговия екип е нова и все още предстои да бъде подложена на по-нататъшни изследвания.
Но тя предлага завладяваща гледна точка за еволюцията на жирафите и хвърля светлина върху причината за тяхната най-забележителна черта – техните невероятно дълги шии.
